Аврелиан

Article on other languages:

• Аўрэліян
• Аврелиан
• Lluci_Domici_Aurelià
• Aurelianus
• Aurelian
• Aurelian
• Aurelian
• Aurelian
• Aŭreliano
• Aureliano
• Aurelianus
• Aureliano
• Aurelianus
• Aurélien_(empereur_romain)
• Aurelianus
• Aureliano
• אורליאנוס
• Aurelijan
• Aurelianus
• Lucius_Domitius_Aurelianus
• Aurelianus
• Aureliano
• アウレリアヌス
• Aurelianus
• Aurelian
• Aurelianas
• ऑरेलियन
• Aurelian
• Aurelianus
• Aurelian
• Lucjusz_Domicjusz_Aurelian
• Aureliano
• Aurelian
• Aurelianus
• Aureliani
• Луције_Домиције_Аурелијан
• Aurelianus
• Kaizari_Aurelian
• Aurelian
• Aurelian
• Авреліан_(римський_імператор)
• 奥勒良

Аврелиан римски император Роден: 9 септември 214 г. вероятно Мизия Починал: 275 г. край Византион, дн. Турция

Аврелиан (лат. Lucius Domitius Aurelianus) е римски император от 270 до 275 г. Роден е на 9 септември 214 г. в Мизия или в Сирмиум в Панония. Негова е заслугата за възстановяване на единната Римска империя, след разпадането и кризата ѝ в средата на III век. За краткия период от 5 години, той възвръща почти напълно старите ѝ граници. Усилията му да овладее вътрешните проблеми не се увенчават с такъв успех.

Аврелиан е илириец, воин с огромна физическа сила, и мрачен, суров, но доблестен характер. Постъпва много рано на служба в легион и бързо се придвижва нагоре. Отличава се в качеството си на пълководец при императорите Валериан, Галиен и Клавдий II. След смъртта на последния (270 г.), е провъзгласен от войските в Панония за император. Квинтил, брат на починалия Клавдий II, провъзгласен за император в Италия, счел за невъзможно да се бори с толкова силен противник и се самоубил. Още от самото начало на управлението си, новия император трябвало енергично да брани това, което е останало от Римската империя.

Възстановяване на империята

През 271 г. Аврелиан води тежки сражения с променлив успех срещу алеманите и други германски племена нахлули в Северна Италия. В крайна сметка опасния противник е разгромен. През 272 г. Аврелиан тръгва на поход срещу Зеновия, която е разширила своите владения от пределите на Сирия до Мала Азия и Египет. Палмирците са разбити, а Зеновия - обсадена в столицата си Палмира. Когато тя попада в плен, палмирците се предават, но отново въстават след оттеглянето на Аврелиан. Тогава той се връща (273 г.) избива населението и разрушава града до основи. След това покорява и Египет, в който се разпореждал богатия търговец Фирм. В началото на 274 г., след битката при Шалон на Марна, покорява Галия, която е управлявана от Тетрик I и неговия син Тетрик II. По времето на Аврелиан римските легиони се оттеглят от Дакия за да защитават границата по Дунав.

Обществени мерки

Опасността на варварските нашествия в началото на управлението му карат Аврелиан да се погрижи за сигурността на Рим и да започне строеж на голяма тухлена стена около града. Организира повинност на стопанските колегии отговарящи за снабдяванията и продоволствията в града с цел да предотврати гладни бунтове. През 274 година празнува пищен триумф в Рим, а в процесията участват Зеновия, Тетрик и пленници от всички победени народи. Сената тържествено му присъжда почетната титла "Възстановител на света". Инициативата на императора да възстанови паричната система претърпява провал. Събраното сребро се оказва недостатъчно за изсичане на пълноценни монети, а в резултат на недоволството избухват бунтове в Рим.

Антониниан на Аврелиан. Паричната реформа замества обезценения антониниан с посребрена монета носеща малко по-висока номинална стойност, вероятно наречена аврелиан. Населението скоро я приравнява към старата монета.

Религиозна реформа

Аврелиан засилва позициите на Сол, Бога-Слънце, важно божество в Римския пантеон. Неговата идея е да даде на всички хора от империята единен бог, независимо дали те са цивилни или войници, от изтока или запада, един Бог, в който да вярват, без да предават собствените си богове. Центърът на този култ е нов храм, построен на Марсово поле в Рим, с огромни декорации, финансирани от разрушаването на Палмирската империя.

Аврелиан не преследва други религии. Все пак по време на краткото си управление той следва принципа "един бог, една империя", който по-късно е възприет напълно от Диоклециан. На някои монети той се появява с титлата Deus et Dominus natus ("Бог и Господар наш"), също така после възприета от Диоклециан. Лактанций обаче твърди, че Аврелиан би отменил всички други богове, ако е имал достатъчно време.

Аврелиан е убит по време на похода срещу персите през 275 г. Близо до Византион, той става жертва на заговор, начело на който стои неговия таен секретар, който страхувайки се, че императора ще го накаже за някакви злоупотреби с пари, разпространил сред офицерите списък с тези от тях, които уж били нарочени да бъдат убити.