Бозайници:

Бозайниците (Mammalia) са най-висшият клас гръбначни животни. Името идва от начина им на хранене на малките, бозаене - новородените индивиди получават от родителите си течност (мляко) с лесноусвоими хранителни и защитни съставки.

Характеристики

Повечето видове бозайници са живородни, но има и няколко, които снасят яйца( птицечовка и ехидна). На всички представители от класа кожата е съставена от три пласта — епидермис, дермис и хиподермис. Почти всички видове притежават космена покривка на тялото. Сърцето им е четириделно. Те, заедно с птиците са единствените топлокръвни животни. Най-характерното при бозайниците е засилването на паметта, създаването на привичката и (според някои учени) поява на елементи на разсъждения. Все пак висшата нервна дейност не е развита еднакво.

Почти всички бозайници са ендотермични, като повечето имат и козина, която им помага да задържат топлината. Както и птиците, бозайниците могат да търсят храна при хладно време и в студени климатични области, където влечугите и едрите насекоми нямат тази възможност. Ендотермията изисква значително количество енергия, така че бозайниците изяждат повече храна за единица собствено тегло, отколкото влечугите.

Размерите на бозайниците варират значително, като най-дребният вид е етруската белозъбка (Suncus etruscus) с дължина до 48 mm и маса до 2,34 g, а най-едрият - синият кит (Balaenoptera musculus) достигащ 33 m дължина и 150 t маса.^[1]

Морфологични типове

Бозайниците еволюират от четирикраки предшественици и използват крайниците си за ходене, катерене, плуване и летене. Някои сухоземни бозайници имат пръсти с нокти или копита за катерене и бягане. Водните бозайници, като китове и делфини, имат перки, които са еволюирали от крака.

Наземни бозайници

Наземните бозайници имат няколко различни начина на придвижване. Първите бозайници са плантиградни (стъпалоходни) - придвижват се, като пръстите, костите от средната част на стъпалото и части от глезена и китката се намират в контакт със земята. Крайниците на ходещите бозайници обикновено са подвижни и имат възможност за значително завъртане.

Видовете, адаптирани към бягане, са дигитиградни (целите пръсти са в контакт със земята, както при кучетата) или унгулиградни (само върховете на пръстите са в контакт със земята, както при конете). При по-специализираните видове движението на крайниците е възможно само напред и назад в една равнина.

Придвижването чрез скачане се развива в няколко независими групи животни - някои двуутробни, зайцеподобни, гризачи. Този начин на придвижване обикновено се среща при бозайници, обитаващи открити местности, като степи, савани, пустини. Скачащите бозайници обикновено имат удължени плантиградни задни стъпала, редуцирани предни крайници и дълги опашки.

Бозайниците от някои разреди имат значителни размери (слонове, хипопотами, носорози) и са развили някои адаптации за ходене при голямо тегло. При тях няма редукция на пръстите, които са разположени в кръг около оста на крайника, придавайки му максимална носимоспособност.^[2]

Дървесни бозайници

Добре адаптираните дървесни бозайници най-често са плантиградни, с по пет пръста на крайник и с много подвижни крайници. Някои видове, включително много американски маймуни, имат хващателни опашки, които използват като пета ръка. Ходенето с ръце, при което животното виси от клоните и се придвижва чрез поредица от дълги залюлявания, е спациализация, характерна за гибоните. Адаптация за този начин на придвижване е редуцираният противопоставен палец. Някои видове лемури имат разширени възглавнички на пръстите, за да улеснят захващането, докато много други дървесни бозайници използват за същата цел добре развити нокти.^[2]

Водни бозайници

Някои водни бозайници са много близки до сродните им наземни видове, например видрите, ондатрите и водните земеровки. Други са претърпели чувствително адаптиране към водната среда. Моржовете и тюлените раждат и отглеждат малките си на сушата, но китоподобните са напълно безпомощни извън водата.^[2]

Летящи бозайници

Прилепите са единствените активно летящи бозайници. При тях предните крайници представляват крила от кожна мембрана, опъната върху костите на китката, които са силно удължени. Някои други видове (двуутробни, гризачи и други) са адаптирани за планиране, като тази форма на придвижване често е в съчетание с приспособеност за катерене по дърветата.^[2]

Ровещи бозайници

Ровещите бозайници са приспособени за живот в почвата, където прокопават сложни системи от тунели. Характерна за тях са редукцията на очите и ушните миди и развитие на специални органи, използвани за ровене. Например при къртиците такава функция изпълняват предните крайници, а при сляпото куче - резците.^[1]

Класификация

Бозайниците са над 5 000 вида обединени в 425 семейства и 25 разреда. Съществуват няколко различни класификации. По-долу е приложен един от тях^[3]^[4]:

Клас Mammalia – Бозайници

Подклас Prototheria — Първични бозайници (Яйценосни)

Разред Monotremata — Еднопроходни (Яйценосни)

Подклас Allotheria †

Разред Multituberculata † — Многотуберкулови

Подклас Theria – Живородни бозайници

Инфраклас Pantotheria †

Разред Symmetrodonta †

Разред Eupantotheria †

Инфраклас Metatheria – Двуутробни

Разред Dasyuromorphia — Хищни торбести — Тасманийски дявол, Тилацин

Разред Didelphimorphia — Опосуми

Разред Diprotodontia — Двурезцови торбести, Коали, Кенгура, Вомбати

Разред Microbiotheria — Микробиотериди — Чилойски опосуми

Разред Notoryctemorphia — Торбести къртици

Разред Paucituberculata — Плъхоподобни опосуми,

Разред Peramelemorphia — Бандикутоподобни

Инфраклас Eutheria — Плацентни Placentalia

Разред Artiodactyla — Чифтокопитни — Свине, Камили, Лами, Хипопотами

Разред Astrapotheria †

Разред Carnivora — Хищници

Разред Cetacea — Китоподобни — Кит

Разред Chiroptera — Прилепи

Разред Condylarthra †

Разред Creodonta †

Разред Dermoptera — Летящи лемури

Разред Desmostylia †

Разред Dinocerata †

Разред Embrithopoda †

Разред Hyracoidea — Дамани

Разред Insectivora — Насекомоядни — Таралежи, Къртици, Земеровки

Разред Lagomorpha — Зайцеподобни — Заек

Разред Litopterna †

Разред Macroscelidea — Слонски земеровки

Разред Notoungulata †

Разред Pantodonta †

Разред Perissodactyla — Нечифтокопитни — Кон, Зебра, Магаре, Носорог

Разред Pholidota — Люспеници

Разред Primates — Примати в надразред Archonta

Разред Proboscidea — Хоботни — Слон

Разред Proteutheria †

Разред Pyrotheria †

Разред Rodentia — Гризачи — Мишка, Плъх

Разред Scandentia — Тупайоподобни — Тупай

Разред Sirenia — Сирени

Разред Taeniodonta †

Разред Tillodontia †

Разред Tubulidentata — Тръбозъби — Аадварк

Разред Xenarthra — Непълнозъби (Малозъби)

Разред Xenungulata †

Произход и еволюция

Бозайниците са част от групата на синапсидните животни (Synapsida), която се обособява от останалите амниоти (Amniota) през периода карбон (преди 359-299 милиона години) и се характеризира с наличието на един страничен темпорален отвор от всяка страна на черепа. От примитивните синапсидни пеликозаври (Pelycosauria) през средния перм (преди 260 милиона години) се развива групата на терапсидите (Therapsida), включваща преките предшественици на бозайниците.^[5]

Терапсидите се превръщат в доминиращата група гръбначни животни на сушата и се развиват в голям брой разнородни форми. При една от тях, цинодонтите (Cynodontia), започват да се наблюдават някои от характерните белези на бозайниците - вторично небце, усложняване на челюстите, по-голяма подвижност на главата и крайниците.^[5] Терапсидите са силно засегнати от масовото измиране Перм-Триас (преди 251 милиона години), след което екологичните ниши на едрите сухоземни животни са заети от архозаврите (Archosauria). От цинодонтите оцеляват предимно дребни видове, водещи нощен начин на живот и хранещи се с насекоми.^[6]

Първите истински бозайници се появяват през ранната юра (преди 190 милиона години). Най-примитивната съвременна група бозайници са еднопроходните (Monotremata), които запазват някои белези на цинодонтите, като структурата на посткраниалния скелет и репродуктивната система.^[5] Най-старите известни еднопроходни са Teinolophos, които обитават Австралия преди 123 милиона години.

Групата на живородните бозайници (Theria) се формира през ранната креда (преди 140 милиона години), като вероятно произлиза от семейство Aegialodontidae. През този период те са дребни животни, подобни на съвременните земеровки. Групите на двуутробните (Metatheria) и плацентните (Eutheria) се разделят също през долната креда.^[5] Според съвременните молекулярни изследвания на филогенията, повечето разреди плацентни бозайници са се формирали преди 100 до 65 милиона години, а сега съществуващите семейства - в късния еоцен и ранния миоцен.^[7]

Бозайници

Съдържание