Едуард VII

Article on other languages:

Едуард VII
Британски монарх
Едуард VII 
Роден: 9 ноември 1841
Бъкингамски дворец, Лондон
Починал: 6 май 1910
Бъкингамски дворец, Лондон

Едуард VII (на английски: Edward VII), е крал на Великобритания и Ирландия, император на Индия (1901-1910), първи от династията Сакс-Кобург-Гота (по-късно преименувала се на Уиндзорска).

Най-голям син на кралица Виктория и принц Алберт фон Сакс-Кобург-Гота. Тъй като майка му живее дълго, сяда на престола едва на 59 годишна възраст. До коронясването му е известен с кръщелното си име Алберт (умалително — Берти), но тъй като такова име не е имало в империята (и, по-важно, това име на много англичани им прилича на немско), приема второто си име — Едуард.

Преди възкачването на престола

Едуард притежава много от най- лошите черти на Хановерите. Родителите му го възпитават строго, и той до края на живота си помни с лошо детството и юношеството си.

Като младеж, Едуард VII, бил известен като голям любител на спорта, лова и нежния пол. Има няколко извънбрачни деца. Правнучката на неговата любовница — Алис Кепел, също така става първо любовница а по-късно и съпруга на Уелски принц. Това е Камила Паркър Боулс, съпруга на Чарлс принц на Уелс.

Още като Уелски принц се жени през 1863 г. за Александра Датска, сестра на Руската императрица Мария Фьодоровна. От този брак се раждат пет деца, включително бъдещия крал Джордж V.

Сватбата му с Александра му позволява до известна степен да излезе от контрола на майка си. Дори след смъртта на Алберт през 1863 г. , Виктория не дава никаква официална политическа роля на сина си. Едуард се бунтува, имайки много любовници, отдавайки се на алкохол, залагания, спорт и пътешествия. Няколко пъти той е намесен в случаи на развод, а съпругата му Александра се превръща в негова сянка.

Като монарх

След смъртта на Виктория през 1901 г. Едуард се възкачва на трона, въпреки лошата си репутация. Едуард е много енергичен крал. Многобройните му пътувания зад граница го превръщат в британски посланик в между държавните отношения. Много от европейските владетели са му роднини, което му позволява да играе активна роля в британската външна политика. Едуард поддържа и много активен социален живот, а модните му вкусове господстват в обществото. Страховете на Виктория се оказват погрешни: действията на Едуард във външната политика оказват голяма помощ на съюзите на Великобритания с Франция и Русия и с изключение на недискретния му интимен живот, той не се компрометира пред нацията.

Социалното законодателство е основната дейност на Парламента при царуването на Едуард. Законът за образованието от 1902 г. субсидира второстепенното образование, либералното правителство със серия действия подпомага децата, през 1908 г. е гласуван Закон за пенсиите на старите хора. През 1909 г. се създават Трудови борси, приема се Закон за здравното осигуряване, което води до конституционна криза, поради недостиг на средства от бюджета за такава социална политика. Бюджета внесен от премиер- министъра Дейвид Лойд- Джордж в Парламента, предвижда увеличаване на данъците на богатите земевладелци и правителството на либералите е бламирано. Новият министър- председател Аскот иска от Едуард да създаде нови перски места, за да може да мине закона, но кралят отказва. Едуард умира по време на конституционната криза на 68 годишна възраст, а кризата е разрешена следващата година.

Въпреки неспокойният личен живот на Едуард и възприемането на майка му за него като разсипник, той води мирна политика, с изключение на Бурската война( 1899- 1902 г.), започната още при Виктория.

Получава прозвището „Чичото на Европа“ (англ. the Uncle of Europe), тъй като в действителност е чичо на няколко европейски монарси, царуващи по същото време в което и той, включително Николай II и Вилхелм II.

Краля играе важна роля в създаването на Антантата, посещава в официални визити Франция (1903) и Русия (1907).

Той е и първия британски монарх посетил Русия. Участва активно в реформите в британския флот и военно-медицинската служба след Англо-бурската война.

Едуард VII е първия държавен глава който открива лично Олимпийски игри (Летните Олимпийски игри Лондон 1908).

Едуард е активен член на масонското движение и участва в много събрания в Британската империя и на континента.

Ползва се с голяма популярност както на острова така и по света.

Виктория >>> крал на Обединеното кралство (1901 – 1910) >>> Джордж V

Взето от „http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%B4%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B4_VII“.

This article is from Wikipedia. All text is available under the terms of the GNU Free Documentation License.