Етруски

Article on other languages:

Карта на разпространението на етруската цивилизация

Етруските (на латински Etrusci, Tusci; на гръцки Τυρσηνοί, Τυρρηνοί (Тирсеной, Тирхеной), които се самоназовавали Расена (Rasenna) или Расна (Rasna) алтернативен термин използван в научната литература на български е "етрури"), са древни племена, населявали през първото хилядолетие преди н.е. северозападната част на Апенинския полуостров (област — древна Етрурия, съвременна Тоскана), създали развита цивилизация, предшествала римската и оказала върху нея голямо влияние.

Произходът на етруските не е изяснен (според Херодот, етруските дошли от Мала Азия). По други версии на историците, етруските били древни предшественици на славяните. При разшифроването на писмеността им били намерени множество думи, имащи общ корен със съвременни славянски думи. Също като гърците, етруските не образуват единна нация, но просъществуват като множество градове-държави, със собствено управление. За разлика от Римляните, етруските никога не достигат до изграждането на империя. Векове наред, етруските са били считани за упадъчни, кръвождани и настроени към пиратство, суеверие и магия. По данни от вазовата им живопис са практикували човешкото жертвоприношение. Но като цяло образът за тях идва модифициран от гръцките и римските източници.

Етруски музикант, гробница от Триклиниум, Тарквиния

В края на VII век пр. н. е. се обединили в съюз на 12 градове-държави. Около средата на 6 век пр.н.е. те овладели Кампания. През 5 - 3 век пр.н.е. били покорени от Рим. От етруските римляните възприели уменията да изграждат сгради, да отводняват, създават иригационни системи, както и да гадаят.

С етруските са свързани ред географски названия. Тиренско море било наречено така от древните гърци, тъй като го владеели «тирените» (гръцкото название на етруските). Адриатическо море било наречено в чест на етруския град-пристанище Адрия, контролиращ северната част на морето. В Рим етруските били наричани «туски», което по-късно се отразило в наименованието на административната област на Италия Тоскана.

В древен Рим те съставяли триба, наричана Луцери.

Съдържание

Културата на етруските

Етруските достигнали висока култура във всички области на живота. От тях римляните заимствали отличителните знаци на царската и консулската институции: тогата, курулното кресло, ликторите; благодарение на тях придобили знания за техниката на дренажа, за строежа на пътища, укрепления, къщи, храмове. Етруските разделяли небосклона на благоприятни и неблагоприятни зони. Точно копие на това деление те откривали в черния дроб на жертвените животни.

Етруската писменост е близка до архаичната форма на старогръцката писменост. Запазени са около 10000 надписа, които не са разчетени, тъй като езикът не е сроден с други езици и не са запазени двуезични текстове. Най-дългият запазен етруски текст е открит върху ленени парчета плат, увити около мумия.

За разлика от гърците, етруските отдавали на жената по-значимо положение в изкуството. Етруските жени, изглежда са били по-начетени, публично по-силно представени и видими в обществен план, нещо недопустимо за патриархално настроените гърци. Богатите етруски жени отдавали голямо значение на бижутата си и изразявали чрез тях своя ранг. Това положение на жената се влияе от силното представяне в изкуството на богинята майка, преминала от епохата на бронза. Често били изобразявани сцени, в които мъжът е доминиран от жена, било то заради нейната възраст, сила или божественост.

Заедно с голямото влияние на гръцките образци, етруските артефакти носят следите на собствения вкус и разбиране за изображение и красиво. Етруските използват в строителството и изкуството различни материали. За строежите си, етруските използвали тухли от кал, колоните им били от дървен материал, с украса от теракота или туф. За статуите си използвали основно теракота и бронз. Били умели леяри. Украсявали гърбовете на огледалата си с митологични сцени, излети от бронз. В бижутерията използвали злато. Скулптурите им били повлияни от стила на Архаиката и ранния Класически период. Една от най-прочутите скулптури – на Аполон от Вейи, съчетава форми и от двете епохи на гръцкото изкуство. На много от етруските скулптури откриваме прочутата архаична усмивка.

Изобразително изкуство

В изобразяването използвали фреска и темпера (пигмент, вода и жълтък). Температа давала възможност за по-ярки цветове. Етруските умеели да улавят настроението на мига. Между развиващите се бурно общества на Елада и Рим, тяхното трябвало да оцелее, синтезирайки непрекъснато, нагаждайки се към изменящата се реалност. Насочени към моментът сега, етруските развили умение да изобразяват лица на конкретни хора, като с това изпреварили гърците в изкуството на портрета.Множество образци са достигнали до нас от подземния град Тарквиния, близо до Рим. Най-чести сцени в тези надгробни рисунки са оптимистични сцени на аристократични удоволствия – банкети, спорт, танци и свирни. След IV век пр. Хр. в изображенията се променил основният тон. Започнали да изобразяват тъжни сцени, свързани със сенките в мистериозния свят след смъртта.

Задгробен живот, погребални обичаи

Отношението на етруските към задгробния живот наподобява това в Египет повече от това в Елада. Сред вещите намерени в гробниците са открити предмети от бита като огледала, бижута, оръжия, съдове за храна и пиене, което ясно отвежда до схващането, че след смъртта на този свят, мъртвият продължава своя живот другаде, по същите правила и със същите нужди. До 7-ми век пр. Хр., етруските кремирали мъртвите и полагали праха им в урни, в самостоятелни гробници. Тези урни често са във формата на човешки глави и са изградени от теракота, бронз и дърво. Стилизираните черти на лицата подсказват, стремеж да се достигне наподобяване на образа на починалия – тъкмо от този мотив се развива етруското умение да се създават портретни образи. Някои урни наподобяват къщи, от тях съдим за архитектурата на етруския дом – симетрична фасада, засводена с арка врата, пиластри (залепени колони за повърхността) в коринтски стил. От тези урни добиваме представа за схващането на етруските, че гробницата е домът на мъртвеца – намираме този мотив у много Неолитни култури. Малките къщи-урни в етруското изкуство, пресъздават видим образ на метафората, че вътрешността на дома е гроб, а гробът дом. До 7-ми век етруските погребвали мъртвите си в самостоятелни гробове, след това обаче, урните започнали да наподобяват къщи, а гробищата градове. Днес учените възстановяват градската цивилизация на етруските от тези гробищни комплекси, които носят всички следи на градското пространство. Етруските изобретяват уникален надгробен паметник – монументална скулптура на починалия индивид, в реален размер, полегнала върху капка на ковчега, сякаш е на симпозиум. Най-чести са изображения на семейна двойка, поради голямата важност на брачния съюз в етруското общество. Мъжът и жената са изобразени равностойно, като фигурите им са в съзвучие. По-късно се появяват и саркофази, на които изображенията са в легнало положение, в легло. В некрополите си, етруските използвали и рисунки.

Гадателско изкуство

Етруските следвали достиженията на гърците и в гадаенето. Като цяло тази мистична практика за разкриване чрез знаци на бъдещето идва от изтока, от Финикия. В Древна Гърция са съществували два официални типа гадаене: по вътрешноститете на жертвенето животно, особено по черния му дроб; по летежа на птиците. Етруските заемат тези асимилирани практики, но развиват особено гадаенето по яйце. Жреците, които гадаели по вътрешности се наричали haruspici, а тези разчитащи знаци в летежа на птиците auguri. От вътрешните органи на жертвеното животно най-важен бил черният дроб. Той бил разделен на зони, а зоните съответствали на различните божества от етруския пантеон. Гадаенето ставало по следния ред: три дни преди акта, жрецът-гадател, спирал да се храни и разговаря с околните; отделял се в усамотение и започвал да повтаря на ум въпроса и името на божеството към което щял да бъде зададен; в деня на гадаенето, жрецът се изкъпвал и обличал чисти дрехи, без шевове по тях; жертвата била украсявана предварително, поради изискването да върви доброволно към олтара, често пъти била и упоявана; след изпълнение на ритуали по очищение ѝ се прерязвала артерия в гърлото и кръвта била събирана в отделен съд; едва тогава към нея пристъпвал жрецът-гадател(haruspex). Вътрешните органи били отделяни, в случай, че някой от тях има сериозна деформация, жертвоприношението започвало отначало. Не била рядкост практиката да се принясят в жертва животни дотогава, докато се стигне до благоприятно пророчество. След гадаенето по черния дроб, органите се изгаряли като дар за боговете, а месото се изпичало и раздавало на присъстващите на ритуала. При жертвоприношение и гадаене, отправено към подземните богове, цялата жертва се изгаря (виж холокост, от гръцкото ὁλόκαυστον — ὁλόν „напълно“ и καυστον „изгаряне“). Яйцегадаенето следвало в най-общи линии обичайното жертвоприношение. Жрецът се лишава от храна три дни преди ритуала и се изолира от околния свят. Чрез повтаряне на един и същ набор от думи, включени в заклинание, достига до състояние на транс и така пристъпва към гадаенето. В съд с прясна и чиста вода се поставя яйце(може да бъде и оплодено, и неоплодено). Жрецът обикаля три пъти олтара. След това разчупва яйцето с жертвен нож, изхвърля черупките и гадае по жълтъка, белтъка и зародиша(ако има такъв). Ако жълтъкът се разтече, приношението започва отново. Жълтъкът трябва да остане в центъра и да е заобиколен от белтък. Върху комбинацията от двете се гледа като на астрологическа карта. Белтъкът и жълтъкът са разделени на зони. По хоризонталната ос се делят на лява/източна/добра и дясна/западна/лоша части; по вертикала се делят на горна/северна/предна/бъдеща и долна/южна/задна/минала. След приключване на гадаенето по суровото яйце, жълтъкът и белтъкът се пускат в гореща вода и допълнително се тълкуват образувалите се фигури, след това се раздават като свещена храна на присъстващите.

Външни препратки

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Изкуството на етруските
Взето от „http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D1%82%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B8“.

This article is from Wikipedia. All text is available under the terms of the GNU Free Documentation License.