|
Росомахата (позната още като лакомец) е най-големият сухоземен вид от семейство Порови. Тя е единственият представител на род Росомахи. Съществуват три подвида — в Европа, Средна и Северна Азия — Gulo gulo gulo и северноамериканските G. g. luscus и G. g. vancouverensis.
Външен видДължината на тялото на росомахата е 76—86 см, като при по-големите самци достига до 105 см. Височината ѝ е 40 — 45 см, а теглото — 11—19 кг. Опашката ѝ е пухкава, с дължина 18—23 см. Краката ѝ са къси, като задните са по-дълги от предните, поради което гърбът ѝ е дъгообразно приведен напред. Стъпалата на росомахата са несъразмерно широки, което ѝ позволява да се придвижва по-лесно по снега. Зъбите ѝ са мощни и остри. Космите ѝ са гъсти, дълги и груби. Цветът на кожата на росомахите е от светло до тъмно кафяв. РазпространениеРосомахата е не много широко разпространен вид в тайгата, лесотундрата и отчасти в тундрата в Евразия и Северна Америка. Тя обитава северните райони на Аляска, Канада, Сибир и Скандинавския полуостров. Американският щат Мичиган традиционно носи названието «щатът на росомахите» (Wolverine state), въпреки че росомахите там са изтребени. В миналото в Америка росомахите са били разпространени и в Калифорния и Скалистите планини, а в Европа - в Прибалтика. Начин на живот и храненеЗа разлика от останалите порови, росомахата е странстващо животно, чийто периметър на действие е около 1500-2000 кв. км. Обикновено росомахите живеят сами, рядко се събират в групи от няколко животни. Храни се основно с дребни животни, но има случаи, когато росомахи нападат много по-едри от тях животни. РазмножаванеБременността при росомахите продължава 10 месеца. Раждат по две-три малки през пролетта (март-април), които сучат два месеца. ЛеговищеИзползва хралупи, храсти и дори празната коруба на друго животно. Понякога ляга свита на кълбо в снега под дърво. Пещерите са също идеално нейно убежище. Тя ловува денем и нощем и рядко, само при много лошо време, е в леговището си. ПоведениеРосомахата е самотно животно. Смела и хитра, тя може да е изключително агресивна към другите животни, особено ако се почувства заплашена. Твърди се, че тя умее да защитава плячката си от нападките на вълка и кафявата мечка. Тя не защитава територията си, но сигнализира присъствието си със секреция от аналните си жлези. Понякога рие земята с лапа, както това правят кучетата, и гризе кората на някои дървета |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
This article is from Wikipedia. All text is available under the terms of the GNU Free Documentation License.