Тиберий

Article in other languages:

Тиберий
римски император
Tiberius bust.jpg
Бюст на Тиберий
Управление 19 август 15 -
16 март 37
Пълно име Tiberius Claudius Nero (от раждането до осиновяването);
Tiberius Julius Caesar (от осиновяването до качването на престола)
Tiberius Julius Caesar Augustus (като император)
Други титли Imperator Caesar Divi f[ilius] Augustus
Роден 16 ноември 42 пр.н.е.
Рим, Италия
Починал 16 март 37
Мисенум, Италия
Предшественик Октавиан Август
Потомци Друз Юлий Цезар;
Германик (осиновен)
Наследник Калигула
Брак Випсания Аргипина (20 пр.н.е.-12 пр.н.е.)
Втори брак Юлия Стара (11 пр.н.е.-2 пр.н.е.)
Династия Юлиево-Клавдиева династия
Баща Нерон Клавдий Друз;
по-късно, осиновен от Октавиан Август
Майка Ливия Друзила

Тиберий Юлий Цезар Август (на латински: Tiberius Julius Caesar Augustus), роден като Тиберий Клавдий Нерон е римски император от 19 август 15 до 16 март 37.

Тиберий е син на Тиберий Нерон от знатното семейство на Клавдиите и Ливия Друзила, родена в богатия тогава квартал Палатин. Майка му има добри връзки с известни републикански семейства като Сервилиите, Емилиите и Ливиите, което прави Тиберий предопределен за политическа кариера.

През 39 пр.н.е. Ливия се развежда с мъжа си по настояване на Октавиан, който се оженва за нея и става осиновител на Тиберий. За пръв път се споменава името му в гражданската война между Марк Антоний и Октавиан през 32 пр.н.е.. След битката при Акциум участва в триумфалната процесия на Август.

Като член на семейството на Октавиан е напълно зависим от желанията му. През 20 пр.н.е. се жени за Випсания Агрипина, дъщеря на дясната ръка на Октавиан, Випсаний Агрипа. Когато става консул, се ражда синът му Юлий Цезар Друз.

Агрипа умира през 12 пр.н.е. и Тиберий е принуден от Октавиан да се разведе от любимата си жена и да се ожени за вдовицата на Агрипа- Юлия. Бракът не е щастлив и остава без деца. Повече от времето си Тиберий прекарва с военни походи в Германия и Панония, но през 6 пр.н.е. се оттегля от обществения живот и живее на остров Родос, въпреки несъгласието на Август.

През 2 пр.н.е. Юлия е обвинена в изневяра и бракът с Тиберий е разтрогнат. През това време внукът на Октавиан, Гай, вижда в лицето на Тиберий заплаха за престола си и му разрешава да се завърне в Рим при условие, че не се меси в обществения живот. Скоро обаче за кратко време умират и двамата внука на Октавиан, Гай и Луций, и плановете му за престолонаследник се провалят. Така Тиберий отново изниква на преден план, макар че Август съвсем не бил привързан към него.

Октавиан Август осиновява Тиберий през 4 н.е.

Съдържание

Възкачване

Първото решение на Сената е да обожестви Август, но предаването на властта се оказва неочаквано сложно. На 18 септември 14 г. Сенатът се събира за да подтвърди новия принципат. Тиберий трябва да получи множество титли. Това се случва за пръв път и нито Сенатът, нито Тиберий знаят как да се държат. Скоро сред сенаторите настъпва суматоха — те са объркани защото Тиберий обявява, че е прекалено стар за отговорностите на принцепс и желае да поеме само част от правомощията. Сенаторите му заявяват, че така държавата ще остане без истински ръководител и настояват той да вземе решение. В крайна сметка Тиберий поема властта, но отказва титлата "Баща на отечеството". Тацит окачествява поведението на императора и сенаторите като фарс, понеже в несигурното положение Тиберий вече имал въоръжената подкрепа на преторианската гвардия и бил започнал да издава управленски заповеди, защото, както самият той се изразявял, "Държи вълка за ушите".

Раболепието и неразбирането на повечето сенатори предизвикало раздразнението на новият принцепс, който както твърди Тацит, напуснал тяхното заседание мърморейки думите: "О, хора родени за робство!". Прикритото поведение и двойнствения начин на изразяване на Тиберий също не се понравили на Сената.

Начало на управлението

В началото на управлението си Тиберий трябва да се справя с бунтове в армията в Панония и в Долна Германия, които искали да изравнят заплатите им с тези на преторианците и не одобрявали новият принцепс. Синът му, Друз потушава бунта в Панония. В Долна Германия въстанието е потушено от императорският племенник - пълководеца Германик, който решително отказва да бъде издигнат за император-съперник въпреки настояванията на войниците. Германик постига редица победи срещу варварските племена отвъд Рейн, отмъщава за поражението на Вар в Тевтобургската гора и в 17 г. празнува триумф в Рим заедно с Друз.

През управлението на Тиберий Римската империя не води завоевателни войни и се отказва от покоряването на Германия, преминавайки към тактическа отбрана на утвърдените граници. По дипломатически път са избегнати конфликтите с маркоманския вожд Маробод, Архелай, владетелят на Кападокия, която е присъединена като провинция, и тракийският цар Раскупор. Легионите потушават въстанието на жреца Вологез в Тракия и размириците на бунтовника Такфаринат в Нумидия.

На първо време Тиберий проявявал изключителна скромност и умереност, консултирал се със Сената при всяко свое решение, избягвал да издава декрети и давал вид, че едва ли не се смята за нищо повече от частно лице. Показно той увеличил почестите, но не и фактическата власт на сенатското съсловие, а в същото време постепенно затвърждавал контрола си над армията и отделял голямо внимание на обществената сигурност и безопасност, увеличил охраната в Рим и Италия, за да се справи със скитащи разбойнически банди. Ангажирал голям брой доносници и шпиони, чрез които събирал материал за евентуални бъдещи обвинения срещу видни лица.

Издавал закони срещу прахосничеството и неморалното поведение, но Тиберий бил склонен да доведе тези мерки до крайност. По-късно възобновил т.нар. "Закон за обида на величеството", според който например за углавно пресъпление се считало дори внасянето на монета с императорският образ в тоалетна, или ругаенето пред статуя на императора. Тиберий не бил харесван император защото под предлог, че въдворява морал и дисциплина всъщност започнал да извършва своеволия.

Германик, след като осиновен от принцепса, мистериозно умира в Сирия, като се считало че е отровен, според слухове не без намесата на Ливия, вдовица на Август и майка на Тиберий. Поради това, а и заради хладното им държание при публичното погребение на обичаният пълководец, императора и майка му си навличат ненависта на простолюдието. Положението се усложнява при разследването и обвиненията срещу губернатора Пизон, който заподозрян заради участието си в трагедията, се самоубива. Въпреки този скандал Ливия упорито се стреми да запази контрола в управлението и по времето на своя син, нещо което води до разрив в отношенията им и е една от причините за по-късната му изолация. След смъртта на Ливия, синът й отказва да я обожестви.

Римски имперски династии
Юлиево-Клавдиева династия
Хронология
Октавиан 27 пр.н.е. – 14 от н.е.
Тиберий 14 от н.е. – 37 от н.е.
Калигула 37 от н.е. – 41 от н.е.
Клавдий 41 от н.е. – 55 от н.е.
Нерон 55 от н.е. – 68 от н.е.
Семейства
Юлии
Клавдии
Родословно дърво на Юлиево-Клавдиевата династия
Категория:Юлиево-Клавдиева династия
Последователност
Предходна
Римска република		 Следва
Година на Четиримата императори

Сеян

Като най-важно събитие по време на управлението му се оказва аферата Сеян. От 15 г. от.н.е. префектът на преторианците Луций Елий Сеян е най-довереното лице на императора. Това става още по-видно, когато умира синът на Тиберий Друз през 23 г.от.н.е. (едва след години щяло да се разбере че Друз е отровен от Луций Сеян, който има намерение да узурпира властта).

През 23 г. Сеян издейства настаняването на всички преториански кохорти в Рим. За тази цел околностите на града е построен голям военен лагер. Сеян използва страха на императора от заговори, за да се отърве от своите врагове чрез инсценирани процеси. По този начин управлението на Тиберий започва да се превръща в тирания.

Сеян внимателно използва неразбирателствата в императорската фамилия и внушава на Тиберий, че главните му врагове са вдовицата на починалия през 19 н.е. военачалник Германик, Агрипина със синовете Нерон Цезар и Друз Цезар. Причината за това е голямата популярност на Германик която се пренася върху семейството му. На Агрипина е забранено да се омъжи, а три години по-късно срещу нея и сина и започва процес. Обвинени са в сексуална перверзия, и въпреки че сред народа скалъпеният процес предизвиква възмущение, двамата са изпратени в изгнание, където умират след различни унижения и мъчения.

Влиянието на Сеян достига своя връх през 26 г. Тиберий се оттегля от обществеността и се установява на о.Капри. Според мнозина там той се отдава на разгулен живот и остава в историята като един от най-перверзните и извратени личности. Имал е група от малки деца, които използавал със сексуална цел в специално устроена обстановка. Скоро изстъпленията му на острова стават достояние на обществото, а освен това имал антипатично и пъпчиво лице, поради което ставал все по-непопулярен. Тиберий управлява от тук нататък с писма. Редовно се осведомява за живота в столицата. По този начин Сеян фактически управлява, тъй като контролира кореспонденцията на императора и решава, кой да получи аудиенция при него.

През 31 от н.е. Сеян изпълнява заедно с Тиберий длъжността консул. Но той е вече в своя зенит. Тиберий разбира за плановете на Сеян да го убие и да узурпира властта. Научава това от снаха си, Антония, която открива в кореспонденцията на дъщеря си, Ливила, писмо до Сеян, в което тя му напомня, че те двамата са отровили Друз, сина на Тиберий, именно с цел да узурпират монархията за себе си. Писмото е по повод бъдещата сватба на дъщерята на Ливила - Юлия и Сеян, която Ливила отказва да приеме. Тиберий веднага назначава нов, верен на него префект на преторианците, а Сеян без много шум е екзекутиран.

Последни години

Тези нещастни събития правят Тиберий още по-недоверчив, мрачен и допринасят за по-нататъшното му доброволно заточение. Повече никога не стъпил в Рим. В същото време неговата параноя, мизантропия и отмъстителност взимат все повече жертви. На Капри мнозина загивали по жесток начин, без дори официални обвинения и процес.

В периода на царуването си престава да устройва зрелищни игри и дарения за народа. Омразният данък печалба е увеличен с 1% и това прави твърде пестеливия император още по-непопулярен. Поради икономиите храмът на Август така и не е завършен. В последните му години се влошават отношенията с владетеля на Партия, който изпраща на императора враждебни писма. Сарматите и гетите започват да безпокоят Мизия.

За Тиберий е по-важно да се занимава с литература и астрология, отколкото с политика. За негово щастие държавният апарат, изграден от Октавиан Август, работи безотказно дори с отдалечена императорска резиденция. Като цяло царуването му във външен и вътрешен план е спокойно и без сериозни проблеми.

В завещанието си Тиберий определя за наследник Гай Германик, най-младият син на починалите Германик и Агрипина. За него казвал че отглежда отровна змия в пазвата на Рим, наричал го още и "Фаетон" за римският народ. Тиберий умира на 16 март 37 н.е., на 77 години. Има сериозно съмнение, че е удушен от Макрон, префект лоялен на Калигула. Народът посреща новината за смъртта му с радост и викове "Тиберий в Тибър!".[1]. Сенатът, с който Тиберий е бил винаги в сложни отношения, не приема решение за обожествяването му.

Митове и легенди за Тиберий

Тиберий е римски император по времето когато Исус Христос започва да проповядва в Юдея и е разпънат на кръст по заповед на тогавашния губернатор Пилат Понтийски. В Библията Тиберий е споменат поименно само веднъж. По-късни църковни предания неправилно свързват императора с новото учение, като е по-вероятно той въобще да не е научил за случилото се събитие, което щяло да промени хода на историята в следващите векове.

Често бил суеверен. Уплашил се за живота си когато намерил огромната змия която отглеждал изпохапана от мравки - изтълкувал го като предупреждение да се пази от гнева на тълпата - заради това и други знамения не се решил да посети отново Рим. Не правел нищо без да се допита до хороскопа си. Прекалявал с виното и опиума. Нямал доверие на лекари. Винаги изглеждал недоволен и сериозен. С близките си роднини почти не разговарял. Също като Август се страхувал от светкавици, и в случай на буря носел лавров венец. Служел си по-добре с лявата ръка.

За Тиберий са се носели много и различни истории. Една от тях е следната:[2]

По времето когато Тиберий се бил оттеглил на остров Капри, той се отдавал на пълна почивка. Един ден докато съзерцавал морските вълни, при него дошъл един селяк-рибар, който в знак на почит му донесъл грамадна риба. Императорът се ядосал и дал заповед да натрият човека с рибата. Предсмъртните думи на рибаря били благодарности към боговете, че не го пуснали да занесе и рака, който бил хванал същата сутрин. Тиберий заповядал да донесат и рака и да натрият умиращият човек с него.
[3]
Казват дори, че при едно жертвоприношение бил пленен от красотата на помощника, който носел кадилницата; не можал да се сдържи и щом свършил обредът, го отвел настрана и го изнасилил заедно с флейтиста, негов брат; и веднага след това заповядал да счупят краката и на двамата, защото взаимно се укорявали в безсрамие.


Източници

  1. ↑ Тацит, Анали, 50 VI.50
  2. ↑ Светоний, Животът на 12-те цезари, Тиберий, 60
  3. ↑ Светоний, Животът на 12-те цезари, Тиберий, 44


Римски императори
Октавиан Август (27 г. пр.н.е. - 14 г.) Тиберий (14 г. - 37 г.) Калигула (37 г. - 41 г.)
Римска империя
Дванадесетте цезари, или De vita Caesarum на Светоний
Юлий Цезар  •  Август  •  Тиберий  •  Калигула  •  Клавдий  •  Нерон  •  Галба •  Отон •  Вителий  •  Веспасиан  •  Тит  •  Домициан

Взето от „http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B8%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B9“.

Questions for article: Митове и легенди за Тиберий, тиберий

This article is from Wikipedia. All text is available under the terms of the GNU Free Documentation License.


IHS Europe: Infrared Heating Systems for Home and Business.